Култура
Поколенията в K-pop, обяснени просто
От екипа на pocabase · · 4 мин четене
„Група от еди-кое си поколение“: фразата се чува в разговорите между stans, в теми във форуми и в аналитични видеа, често сякаш целият фандом е съгласен какво обхваща. Не е съвсем така. Разделянето на K-pop на поколения е фенски навик, полезен за ориентиране в една вече дълга история, но границите му остават размити и спорни. Вместо да решава спора, тази статия обяснява какво се опитва да опише думата и най-вече какво действително се е променило от един период към друг в начина, по който албумите излизат и се купуват.
Какво означава „поколение“
В K-pop поколението групира изпълнители, дебютирали приблизително по едно и също време и израснали в един и същ контекст: същите music shows, същите медии, същите начини за общуване с феновете. Терминът не сочи музикален стил или агенция. Най-вече казва: тези групи са се появили в един и същи пейзаж.
Феновете номерират тези поколения едно след друго и всяка нова вълна дебюти рано или късно получава свой номер. Това е удобен начин да поставите една група, без да преразказвате цялата ѝ биография, малко като да назовете десетилетие, за да поставите филм или музикално движение. Multi-stans (феновете, които следват няколко групи едновременно) го използват много за сравнение.
Защо границите се оспорват
Несъгласието започва, щом трябва да се начертае линия. Дали да брои датата на дебюта, или моментът, в който групата наистина пробива, с първата си победа в music show? Една група, дебютирала тихо и намерила успех няколко години по-късно, принадлежи ли на вълната на дебюта си, или на вълната на славата си? Според критерия един и същ изпълнител може да мине от една кутия в друга.
Други фактори размиват границите още повече: sub-units, изпълнители, завръщащи се след дълга пауза (hiatus, прекъсване от няколко месеца или години), членове, които дебютират отново в друга група след разпускане. Източниците не са единодушни и колко точно поколения се броят днес. По-добре е да четете това деление като конвенция на разговора, а не като официална класификация.
Албумът става предмет
Онова, което най-ясно отличава периодите, не е музиката, а начинът, по който се продава. По-ранните поколения често се поставят до албуми, близки до класическия CD: кутийка, брошура, обложка. С времето албумът се превърна в самостоятелен предмет, с по-големи кутии, дебели фотобукове и inclusions (всичко, пъхнато вътре: карти, плакати, стикери) за колекциониране. Самата опаковка стана част от концепцията, също като concept photos или MV.
Тази промяна измени ролята на записа. Когато слушането премина към стрийминг платформите, физическият албум стана по-малко музикален формат и повече спомен, нещо за показване и жест на подкрепа. Феновете купуват албум толкова заради това, което символизира, колкото заради това, което съдържа, и мнозина пазят запечатано копие до това, което отварят.
Версиите и poca излизат на преден план
Заедно с тази трансформация дойдоха няколко механизма, които днес определят купуването на K-pop албум и които най-новите поколения заварват вече налице при дебюта си.
Основни изводи
- Няколко версии на един и същ албум, всяка със свои визуали, а понякога и със свой формат.
- Poca, изтеглена на случаен принцип: да изтеглите своя bias за мнозина фенове е станало основната причина да отворят албум.
- POB и lucky draws, специфични за търговеца (ексклузивни карти, подарявани или теглени на случаен принцип), които подтикват феновете да сравняват магазини.
- Компактни или дигитални издания, замислени да намалят опаковката, без да се отказват от poca.
Ролята на платформите
Връзката между групата и феновете също е променила формата си. По-старите поколения минават главно през телевизията, официалните сайтове и форумите. По-новите често се свързват със специализирани платформи, които смесват послания и selca на артистите, излъчвания на живо, членство във фен клуб и официален магазин. Купуването на албум вече е част от цяла екосистема, в която феновете следват на едно място и обявленията, и preorders, и ексклузивното съдържание.
Тези платформи са породили и нови албумни формати, при които съдържанието идва през приложение, а не през диск. Как се отчитат в класациите на продажбите, е различно от случай на случай, както и тежестта на streaming parties, организирани от фенските общности, което редовно подхранва споровете как да се сравняват цифри между много различни епохи.
Леща, а не класация
Споровете за поколенията понякога прерастват във фенски войни: коя вълна има най-добрите групи, най-добрите продажби, най-много all-kills (песен, която води във всички корейски класации едновременно). Тези сравнения имат граници, тъй като правилата на пазара, размерът на международната аудитория и навиците за слушане са се променяли между всеки два периода. Цифра за продажби от една епоха не може да се чете като цифра от друга.
Използвана просто, думата остава ценна: помага на новия фен да разбере защо албумите на една по-стара група не изглеждат като тези на току-що стартирал rookie и защо навиците за колекциониране са еволюирали. Да разгледате дискографиите на изпълнители от различни периоди е най-добрият начин сами да видите тези промени.
